EnglishBos/Hrv/SrpRomânăShqipМакедонскиελληνικά 24 Nov 14

Сръбски полицаи, наемани като охранители, са заподозрени в насилие и корупция

Обвинения в побой и рекет са повдигнати срещу полицейски служители, охраняващи нощни клубове.

Драгана Пеко Нови сад, Баня лука и Льовен

Ул. Лазе Телечки в северния сръбски град Нови Сад

Снимка: Predrag Uzelac

На 26 март тази година Боско Шекерович, 23-годишен моряк на круизен кораб, излиза да се разтовари - заедно с приятели той решава да пътува от Белград за Нови Сад, за да прекара вечерта в известните нощни клубове на града. Там компанията се насочва към ул. Лазе Телечки - горещия център на нощния живот, където тълпи млади хора пият и танцуват. Сръбски фолк и чуждестранен поп бумтят иззад всяка врата.

Шекерович разговаря с приятел пред един от баровете около два през нощта, когато як мъж го удря по рамото с такава сила, че го събаря. Охранители от различни нощни клубове се стичат, и започват да бият Шекерович и приятелите му.

“Петнайсет души ни се нахвърлиха на нас, трима. Няколко пъти загубих съзнание,” казва Шекерович, който завършва със счупен нос, счупен зъб и насинено от побоя око.

Неговият приятел и колега Йован Йовичич също е пострадал. Краката му са така наранени, че с дни след това не може да ходи.

“Това си беше направо кланица. Един те държи, докато петима те бият,” си спомня Йовичич пет месеца по-късно - нищо чудно, че сцената още е жива в паметта му. “Един от нападателите влезе в клуба и се върна със сгъваема палка, като тези на полицаите.”

Шекерович и приятелят му се измъкват, след като млада жена от персонала на бара им дава ключа за тоалетната. Те се заключват вътре и изчакват полицията да дойде.

Но полицаите не са само спасители. Според обвиненията на полицията, повдигнати на базата на доказателствен видеоматериал, поне един от нападателите е служител на полицията, който заработва допълнително като охранител в нощно заведение.

Ужасяващата случка изважда на повърхността широко разпространен в Сърбия и други балкански страни проблем. Млади полицаи често работят в свободното си време като охрана на нощни клубове и барове и понякога упражняват насилие и рекет безнаказано.

Проблеми за полицията в Нови Сад

Според Закона за полицията на Сърбия от 2005 г., силите на реда нямат право да участват в каквито и да е дейности, “несъвместими” с официалните им задължения. Законът обаче не назовава изрично, че това включва частната охранителска работа.

Търенето на охранители в баровете е голямо от 90-те насам, когато разпадането на Югославия, съпроводено от хаос и войни, рязко повиши нивата на престъпността. Полицаите, от своя страна, се отзовават с готовност - обедняла от войните, западните санкции и лошото икономическо управление, държавата не може да си позволи да им плаща добре.

“Лоша е ситуацията, в която всеки може да купи полицай за 20-30 евро, и да получи заедно с него оръжие и полицейска значка”

- Ненад Любишич, полицай в Нови Сад.

Днес в Сърбия, която остава бедна в сравнение със страните от ЕС, такава допълнителна работа може да допринесе значително към месечната заплата от 400-500 евро, която редовите полицаи получават.

Проблемът с това е най-остър в Нови Сад, втория по големина град в Сърбия, където според местните хора новите нощни клубове на пешеходната ул. Лазе Телечки събират доста размирна тълпа.

Според полицай от средния ешелон в града, само до преди две години побоите на улицата са били не повече от един-два годишно. “Сега се случва всеки месец, и то с участието на местни млади полицаи,” казва той, като подчертава, че случаите са със сигурност повече от съобщените в полицията. Подобно на други източници на информация в този текст, той разговаря с Балканската мрежа при условие за анонимност.

На входовете на нощните клубове на ул. Лазе Телечки полицаите, изпълняващи ролята на охрана, са неразличими от останалите си колеги. Никой от тях не носи униформа или други разпознаваеми белези. “Половината от охранителите тук са полицаи – служители на силите срещу безредиците, жандармерията и други подразделения,” каза висш служител от криминалната полиция на Нови Сад.

Заснетият от охранителните камери материал показва един от тези полицаи, мускулест 28-годишен мъж, сред нападателите на Бошко Шекерович и приятелите му, сочи полицейското разследване на случая.

“Видеото показва как 15 души ги бият,” казва друг служител на полицията. “Полицаят не участват от самото начало, присъединява се по-късно.” След това “вместо да съобщи случая в полицията, той си мълчи,” добавя служителят. “И тогава ние намерихме видеозаписа.”

Полицията е повдигнала обвинения срещу замесения полицай и четирима други за  побой и нанасяне на тежки телесни повреди на Шекерович и приятелите му, твърдят държавните прокурори. В интерес на справедливостта, Балканската мрежа не изписва името на полицая и другите четирима. В сръбската съдебна система прокурорите решават дали има достатъчно доказателства, за да се внесат полицейските обвинения в съда.

Гвозден Гъргур, адвокат на полицая и останалите обвинени твърди, че те всичките са невинни. Според него полицаят не е бил на мястото на побоя и не е работил като охранител. Той също отрича да е виждал уличаващ видеозапис.

Нечестита Нова Година

Проблемът с двойственото битие на полицаите е особено очевиден в Нови Сад, но далече надхвърля пределите на града. В южния град Ниш, според съобщение на местната полиция, служител на жандармерията, работещ като охрана в кафене, безпричинно е нападнал и ранил трима души на 10 януари тази година. Той е отстранен от изпълнение на служебните си задължения, полицията е повдигнала срещу него обвинение за насилие и в момента той е изправен пред дисциплинарен съд, сочи полицейско съобщение.

Обвиненият полицай не бе намерен за коментар. Прокурорите още не са се произнесли дали срещу него да се открие съдебен процес.

В Босна 27-годишният Горан Мишич е прекарл последната Нова година в болница, след като е пребит в нощния клуб “Тамарис” в Баня Лука, столицата на сръбската република.

Треньорът по фитнес Горан Мишич се възстановява след побой в нощен клуб в Баня Лука

Снимка: Nezavisne newspapers, Banja Luka

Треньорът по фитнес Мишич е стоял покрай стълбище, когато охранители, сред които член на специални полицейски сили, го нападат, твърди полицейското разследване. “Онази вечер ме нападнаха няколко пъти и ми счупиха врата,” си спомня Мишич в кафене в Баня Лука.

Вътрешният министър на сръбската република казва, че още трима души от специални полицейски сили са участвали в нападението. Те са отстранени от работа, докато трае разследването, но следователите не са могли да докажат, че те са работили незаконно като охрана.

Работата в частна охрана е “строго забранена” на полицейските служители, но “този тип дейности се доказват трудно, тъй като собствениците на барове и ресторанти често защитават хората, които работят за тях,” се казва в становището на вътрешното министерство.

Полицията е повдигнала обвинение срещу заподозрения нападател - за нанасяне на тежки телесни повреди, и случаят е предаден на прокуратурата. Балканската мрежа не успя да получи коментар от заподозрения.

Няма полиция, няма бизнес

Ролята на много полицаи в частния сектор означава, че те са забъркани и в мръсния свят на рекета. Бивш полицейски служител, който е разследвал въпроса в Сърбия твърди, че командващите в местната полиция често са съучастници. Те установяват контакти със собствениците на барове в рамките на официалните си задължения и после оказват върху тях натиск да наемат техни служители като частни охранители, казва той.

Ако собствениците откажат, те са подложени на полицейски проверки или нареждания от страна на местните полицаи да спрат музиката. Бизнесът им неизбежно страда.

“Не можеш да поддържаш нощен клуб в Нови Сад, ако не направиш договор с полицията, твърди Светлана Гаинович - според думите й барът й в града е бил обект на постоянен полицейски тормоз в началото на тази година. “Те идваха почти всеки уикенд и правеха проверки без да имат заповед,” казва тя.

Светлана Гаинович, бивш собственик на нощен бар в Нови Сад

Снимка: Драгана Пеко

Седнала в хола си, Гаинович говори, и от време на време млъква в средата на изречението - да събере мислите си и да успокои яда си. Тя казва, че в крайна сметка е ангажирала полицай като охранител. “Просто си седеше в ъгъла и си пиеше,” казва тя. “Не беше някакъв охранител, който да се погрижи всичко да е наред и да няма проблеми.”

Полицаят работи само две-три вечери, преди Гаинович да затвори заведението си. Тя не успява да събере дори и 30-те евро, които му дължи.

Но дори и полицаите, които просто искат да си осигурят допълнителен доход, се озовават заобиколени от хора, които би трябвало да са техни противници. “Проблемът е че полицаи и престъпници се оказват от една и съща страна, защото 90% от охранителите на нощни клубове са с престъпно минало,” казва Ненад Любишич, полицай в Нови Сад, който оглавява професионална асоциация за високи полицейски стандарти.

Полицията в Нови Сад отказа да коментира устно или писмено обвиненията срещу нейни служители, които се съдържат в този текст.

Ченгета, пари в брой и оръжие

Допълнителната заетост може да донесе между 10 и 50 евро на полицейските служители, твърдят полицейски източници. За месец те могат да изкарат от такава работа сума, равнозначна на полицейските им заплати, което създава очевиден конфликт на интересите.

Често това са сурови млади хора в добра физическа форма, които работят в полицейски части, които си имат работа с опасни хора и насилие. За собствениците на нощни заведения назначаването на такива охранители има съществени предимства. Те познават отвътре процедурата на полицейското разследване и могат да помогнат да се заобиколят местните разпоредби, като например съществуващите ограничения на работно време. Те имат и правото да носят оръжие, включително когато не са на работа.

“Лоша е ситуацията, в която всеки може да купи полицай за 20-30 евро, и да получи заедно с него оръжие и полицейска значка,” казва Любишич.

По ирония на съдбата, концентрацията на полицаи, които не са на служба, на едно място лесно се превръща в рецепта за проблеми.

През една октомврийска вечер миналата година Миодраг Ристич, 30-годишен полицай от силите за справяне с безредиците, който в онзи момент не е на работа, застрелва случайно приятеля си и колега Александър Симич пред Тапас бар в Нови Сад, където Симич работи като охранител.

“Човече, убих те!” крещи Ристич, като удря с ръце стената в шока си след изстрела, твърдят събраните от полицията показания. Той се опитва да се самоубие, но хората наоколо го спират.

През април тази година съдът осъди Ристич за убийство на девет години затвор, но висша съдебна инстанция нареди преразглеждане на делото.

Строго контролирани мускули в Брюксел

Белгийският закон от 1990 г., който регулира частната охрана, е смятан за един от най-строгите в Европа и би могъл да послужи за модел в Сърбия и другите балкански страни за прочистване на сектора.

“Много ясно постановихме, че частна охранителна фирма няма право да наема действащи полицейски служители,” казва Лодевейк де Уите, губернатор на провинция Фламандски Брабант, който е работил по закона като висш служител на белгийското вътрешно министерство.

Белгийският подход е да се минимализира рискът от конфликт на интересите. Според закона полицейските служители нямат право да работят като частни охранители и пет години, след като са напуснали полицията. Де Уите казва, че това е особено важно, тъй като полицията трябва да съблюдава закона във всички сектори на обществото, включително в частния охранителски бизнес.

“Затова искахме да установим ясно разделение между тези институции,” казва той.

“Ако не бяхме уредили този въпрос, частни охранителни фирми щяха със сигурност да се опитват да ангажират полицаи, и… да им казват “Ела да работиш при нас, можеш да започнеш от другия месец и ще ти плащаме по-добре, отколкото взимаш в полицията.”

Британският изследовател Тина Уибър, която през 2002 г е правила проучване на регулирането на частния охранителен сектор в ЕС казва, че белгийският закон силно акцентира върху “защита на гражданите от всякакъв вид злоупотреба с власт и сила от предоставящите частни охранителни услуги и от самите охранители”.

“Белгия има едно от най-рестриктивните законодателства (в това отношение - б.пр.), като забранява наемането на хора с криминално минало, изисква свидетелства за “добър характер”, каза Уибър. “Строгата регулация личи и в началното и текущото обучение на охранителите и в правата за носене на оръжие.”

Синята стена на мълчанието

Полицаи се оплакват, че се натъкват на много трудности да се справят с проблема, въпреки че е обществена тайна как колегите им работят като охранители. Ако полицай бъде забелязан в нощно заведение, той винаги казва, че е там като клиент.

Мълчанието на другите полицаи също съдейства тази странична заетост да бъде прикривана. Силите на реда, които патрулират по улиците, не разкриват имената на колегите си, които работят в охраната на клубовете.

“Вместо да ни помагат, те укриват виновните и пречат на работата ни,” казва полицай от средния ешелон в Нови Сад, като свива рамене в израз на безпомощност.

Практиката да не се съобщава за нелегалните дейности на колеги полицаи е наричана от някои “синята стена на мълчанието”.

Но това не е единствената стена от мълчание около проблема. Балканската мрежа поиска интервю с над 10 собственици на заведения на ул. Лазе Телечки в Нови Сад за работещите като охрана полицаи. Те до един отказаха, дори и след уверения, че самоличността им ще се запази в тайна.

И останалите охранители укриват - те отказват да съобщят на полицията дали техни колеги работят по входовете на нощните клубове и са извършители на незаконни актове.

Но бивш полицай, разследвал случая казва, че основната пречка за осъждането на хора от силите на реда за нанасянето на побой в качеството им на охранители, е страхът на жертвите. В много случаи потърпевшите с готовност са разказвали пред него цялата история, но са мълчали в съда.

“Преди да се изправят срещу своите нападатели (в съда), всеки може да се свърже с жертвите, да им окаже натиск и да ги заплаши,” казва той. “Когато човек си даде сметка, че трябва да се изправи лице в лице срещу полицай, който го е бил, той често се страхува. Така е в 99% от случаите.”

Заплати и способности

Бившият полицай смята, че единственият начин да се изправят престъпващите закона служители на реда пред съд, е да се предприемат сериозни дългосрочни разследвания, подпомогнати от действия под прикритие. Според него обаче отделът за вътрешни работи в полицията е по-заинтересован да изпълнява нормативи, като разрешава множество прости жалби, вместо да посвещава време на продължителни, задълбочени разследвания.

Полицейската допълнителна заетост допринася и за разпространеното недоверие сред гражданите към силите, които би трябвало да ги защитават. През 2013 г. процентът сърби, които изпитват доверие към полицията, е бил едва 31 съгласно проучване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ОССЕ.

За сравнение проучване от 2010 г сочи, че 64 % от гражданите на ЕС имат доверие в силите на реда.

Според някои експерти един от начините за справяне с проблема е повишаването на заплатите на полицаите, които тогава биха се чувствали по-малко изкушени от предложения за допълнителна работа. “Правителството би трябвало да плаща резонна заплата… Нормалното заплащане е един от най-важните инструменти срещу корупцията,” казва Од Бернер Малме, бивш високопоставен поицай в Норвегия, който работи като съветник на ОССЕ по реформите в сръбската полиция.

Експертът по етика в обществения живот Александър Фатич смята, че и забраната полицаи да носят оръжия, когато не са на работа, ще помогне за решаването на проблема. Той, а и други експерти поставят под съмнение и обучението на наеманите полицаи - според тях то не набляга достатъчно етиката и дисциплината в професията.

През миналата година бе разпространена фотография, на която полицейски кадети, на стъпалата на центъра за обучение, са насочили дулата на оръжията си към фотоапарата и позират в арогантни пози с вид на местни гангстери.

Сръбски полицейски кадети на снимка, публикувана в социалните мрежи

Държавни служители обсъждат от години нормативен документ, който да допълни Закона за полицията от 2005 г и да забрани полицаите да работят в частни охранителни фирми.

Сега обаче се очаква правителството да приеме нов закон за вътрешните работи, който да регламентира какъв тип работни позиции полицаите нямат право да заемат.

“Според мен това е по-добре, отколкото да има отделна регулация по този въпрос, тъй като законът е закон, той е безстрастен, не бива да има място за различни интерпретации,” казва Милорад Тодорович, висш служител в сръбското МВР. Според него правителството ще се опита да приеме закона до края на годината.

Експерти предлагат на полицейските служители да се забрани работа за частни охранителни фирми и за определен период след напускане на службата. Сега те често напускат, веднага след това основават охранителни фирми и наемат в тях свои колеги, още униформени полицаи.

“В много други страни този проблем е решен радикално - такъв е примерът с Белгия, където напусналите служба полицаи нямат право да работят като охранители поне пет години след това,” отбелязва Душан Давидович, анализатор в Института за кримонологични и социологически изследвания в Белград.

Въпреки че всички признават съществуването на този проблем, досега сръбски полицай не е наказван за работата си като охранител, извършвана успоредно с официалните му задължения, каза бивш началник на вътрешния контрол в полицията на пресконференция тази година.

Златко Николич, всеобщо уважаван криминолог в Белград казва, че е време властите да се отнесат сериозно към решаването на въпроса. Ниските заплати в държавния сектор не са извинение полицаите да работят втора работа, каза той.

“Това се толерира защото тези окаяни хора не получавали достатъчно пари,” казва той. “Какво тогава да правят лекарите? А министрите? Като управители на барове ли да си доработват?”

 

 Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, която се дава с подкрепата на Фондация ERSTE, Фондации "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Talk about it!

blog comments powered by Disqus