/en/file/show/Fellowship2017/Zdravko Ljubas/care-bg.jpg
28 Dec 17

Разведени бащи се борят за попечителство над децата си

 

Съдилищата на Балканите обикновено са на страната на майките при дела за попечителство над децата. Сега някои бащи се борят със системата. Децата се превръщат в заложници на враждата между родителите.

Здравко Любас Сараево, Загреб, Белград

Разводът е като бойно поле, където разделителните линии са ясни. Той иска неограничени права над своя двугодишен син, който живее с бившата му жена на 10 минути пеша от неговия дом в Зеница, град в Централна Босна. Тя иска той изобщо да не присъства в живота на момчето.

В крайна сметка неохотно се съгласяват на компромис: бащата ще вижда момчето четири часа всяка сряда и два пълни дни всеки втори уикенд.

По думите на бащата, който отказва да бъде идентифициран, обаче скоро майката на момчето започва да отмята от сделката. Въпреки че живее наблизо, той често трябва да чака със седмици, за да види сина си.

„Беше особено трудно, когато го връщах на майка му... и той започваше да плаче: „Татко, не си отивай“, казва бащата, 35-годишен безработен мъж. „Преди два месеца тя започна да го настройва срещу мен.“

С мобилния си телефон той записва видеоклип, на който се вижда как детето седи на пластмасова триколка с усмивка на уста, почти рецитирайки: „Не искам да ходя при татко, не искам да ходя при татко.“

В записа се чува гласът на бащата: „Кой ти каза да кажеш това?“ „Мама,“ отговаря момчето.

Според него това е класически случай на Синдрома на родителското отчуждение, модел на поведение, описан от психолози, при който единият родител се опитва да настрои детето срещу другия след прекратяване на връзката.

Не успяхме да се свържем с майката, за да чуем и нейната страна на историята.

В страна, където семейните съдилища не признават съвместното попечителство на деца, бащата казва, че се опитва да накара социалните работници да се намесят, за да гарантират, че той ще може да вижда сина си. Но той вярва, че това, от което наистина се нуждае, е правно средство за защита.

„Това, което най-много искам, е равнопоставени или съвместни родителски права, като на Запад, но това може да стане, само ако системата бъде променена,“ каза той. „В момента се опитвам да виждам сина толкова често, колкото мога, но ще бъда много щастлив, ако мога да прекарвам всеки уикенд с него.“

„Заминаха без предупреждение, без обяснение, бележка или каквато и да е вест“

- Самир, който казва, че не е виждал сина и дъщеря си през последните пет години

Мъжът е един от хилядите бащи в Босна и съседните страни, които по информация на организации, защитаващи правата на бащите, остават изолирани от живота на децата си след трудни раздели.

Майките обикновено получат пълни родителски права по подразбиране, твърдят активисти, адвокати и експерти по правата на детето. Те обвиняват традиционния начин на мислене, според който жените са тези, които трябва да се грижат за децата. Те също така казват, че социалните служби често не отделят достатъчно време, за да проследят в детайли всеки отделен случай.

Но някои бащи са решили да се борят срещу статуквото, като твърдят, че даване на родителски права само на единия родител е в ущърб на децата и нарушава техните права, залегнали в европейското право и международните конвенции.

„За мен единственото приемливо нещо бе да продължа да се боря, да разбера къде са и да се свържа с децата,“ каза Самир, баща от Сараево, който поиска да бъде идентифициран само с първото си име.

Самир не е виждал своя 13-годишен син и осемгодишна дъщеря за последните пет години.

По думите му след развода си през 2009 г. бившата му съпруга започва да възпрепядства посещенията на сина си, които съдът е разпоредил - два часа в седмицата и един цял уикенд всяка втора седмица.

Няма окончателно решение за попечителството на дъщерята му поради възрастта ѝ по онова време. Босненските съдилища дава право на посещения само при деца на възраст над три години.

„Тя [бившата му съпруга] винаги намираше начин да каже, че момчето има да пише домашни, че е „болен“ или е „зает да играе“,“ каза той. „В един момент започна да казва, че детето не иска да ме вижда, но аз нямаше как да бъда сигурен това, защото го чувах само от нея“.

После един ден през май 2012 г. той звъни на вратата на апартамента на бившата си съпруга. Никой не отговаря. Обажда се в полицията, откъдето по-късно му казват, че жилището е било опразнено.

Оказва се, че бившата му жена е завела децата в Швеция. Бившата му жена има шведско гражданство от времето, когато е живяла там, като бежанец от конфликта в Босна през 1992-1995 г.

„Заминаха без предупреждение, без обяснение, бележка или каквато и да е вест,“ каза той. „Сякаш просто изчезнаха.“

 
Баща и син позират, докато приготвят барбекю. Подобно на изображението по-горе, тази снимка е част от изложба и кампания, организирана от помощната група Care International, която насърчава босненските бащи да играят по-активна роля като родители. Снимката е предоставена от Care International

Без шанс за съвместно попечителство

В Босна, където доминира културата на агресивен мачизъм, не е изненадващо, че социалните работници смятат, че много бащи не са подходящи за настойници на своите деца. По данни на Агенцията за равенство между половете през 2015 г. една пета от семействата са преживели домашно насилие. В повечето случаи извършителите са мъже.

Но психолозите смятат, че някои социална служби не са успели да се адаптират към промените в обществото, като все повече мъже се противопоставят на патриархалните стереотипи и по-активна роля при оглеждането и възпитанието на децата.

Независимо от по-широките промени в обществото, бащите са преобладаващо губещите, когато става въпрос за родителски прави, според данни от статистическите бюра на двете общностни единици на Босна, мюсюлманско-хърватската федерация на Босна и Херцеговина и доминираната от сърбите Република Сръбска.

И в двете структури през 2016 г. майките получават попечителството на децата в 77% от случаите на развод.

Повечето от тези решения са взети от семейни съдилища, действащи по препоръка на социални работници, които интервюират родителите и понякога препоръчват психологически тестове.

По данни на статистиката в шест процента от разводите на двойки с деца, родителите стигат до някакъв вид неформално споразумение за съвместно попечителство.

 
Click to enlarge

За разлика от много европейски държави, семейното право в Босна не признава официално съвместното попечителство, което позволява на майките и бащите да споделят отговорността за грижите над детето и вземането на по-важните решения.

„Бих била много внимателна, когато става въпрос за съвместното попечителство,“ каза Александра Марин-Диклич, ръководител на отдела за защита на правата на детето към институцията на омбудсмана в Босна.

„Ние нямаме конкретна позиция, но ако, като институция, се включим в обсъждането на проблема, със сигурност ще се допитаме до академичните среди, професионалистите в областта на семейното право и, разбира се, до тези, които са пряко работят със семействата, а именно - персонала на социалните служби."

“Всяко дете се нуждае както от майка, така и от баща”

- Детският психолог Гордана Булян Фландър

Детски психолози казват, че държавата може да има добри намерения, но понякога служителите са зле информирани, когато става въпрос за вземане на решение за това, което е най-добро за децата.

„Някои „експерти“ ме питат дали е добре детето да има две семейства, тъй като те смятат, че едно дете трябва да има само едно семейство, откъде да опознава света,“ казва Гордана Булян Фландър, психолог и директор на център за правата на децата в Загреб, която често изнася лекции в Сараево.

„Най-доброто за едно дете, след като родителите решат да се разведат, е да общува доколкото е възможно и ако може по равно, и с двамата родители, дори и те да не са съвършени. Когато говорим за правата на детето, всяко има право на семейство. Когато говорим за нуждите на детето, всяко дете се нуждае както от майка, така и от баща.“

Ясна Байрактаревич, известен психолог от Сараево, споделя това мнение.

„Децата имат нужда от двамата си родители,“ каза тя. „Не бива да мислим какво правят бащите или какво правят майките. Децата със сигурност имат нужда и от двамата родители, независимо дали живеят заедно като семейство или са разведени.“

 
Александра Марин-Диклич, ръководител на отдела за правата на децата към омбудсмана на Босна, седи на бюрото си, заобиколена от плакати с надписи: „Взимаме решения, гарантиващи най-добрия интерес на децата“ и „Аз имам права“. Фотограф: Здравко Любас

“Децата страдат най-много“

През 1993 г. Босна ратифицира Конвенцията на ООН за правата на детето, в която се казва, че децата, чиито родители не живеят заедно, имат право да поддържат връзка с двамата родители, освен ако това не им вреди по някакъв начин.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която следи за правата на човека и върховенството на закона в 47 държави-членки, включително и Босна, приема през 2015 г. резолюция за правата на бащите.

Резолюция 2079 призовава страните да гарантират „правото на всеки родител да бъде информиран и да участва във вземането на важни решения, засягащи живота и развитието на детето, съобразявайки се с най-добрия интерес на детето“.

Документът изисква още държавите да „въведат в своето законодателство принципа на съвместно съжителство при раздяла“ и да „зачитат правото на децата да бъдат изслушани по всички въпроси, които ги засягат“.

Бащата от Зеница, който се бори за повече време със сина си, каза, че международни инструменти като тези не са били взети под внимание от социалните работници, когато той се опитва да издейства съвместно попечителство.

„Аз твърдях, че тази практика е обичайна в нормалните европейски държави, които спазват човешките права,“ каза той. „Те ме прекъснаха, казвайки, че това няма да се случи, и това беше краят на дискусията.“

“Те ме прекъснаха, казвайки, че това няма как да се случи”

- Босненски баща, който иска да прекарва повече време със сина си

На въпрос дали социалните работници са по-благосклонни към майките, Аднан Подзо, директор на областния Център за социална закрила в Сараево, просто каза: „Решението за това кой получава попечителството се взема от съда въз основа на препоръките на Центъра за социална закрила.“

През 2016 г. отделът за защита на правата на децата към омбудсмана на Босна получава 139 жалби, свързани най-вече с трудни разводи, се казва в последния годишен доклад на омбудсмана.

Много обвиняват социалните работници, че са пристрастни, че им отнема прекалено дълго или не вземат под внимание специфичните обстоятелства в отделните случаи, казва ръководителката на отдела Марин-Диклич.

„В повечето случаи правата на детето се нарушават от родителите, но и от забавянето и неефективността на системата,“ каза тя. „В крайна сметка децата винаги страдат най-много.“

Двойни стандарти

Бащите споделят сходни неволи и в други бивши югославски републики със сходни език и култура, като Хърватия, Черна гора и Сърбия.

В Хърватия, най-новият член на Европейския съюз, семейното право позволява съвместни родителски права, но съдилищата все още са склонни да облагодетелстват майките като им дават пълно попечителство.

Между ноември 2013 г. и ноември 2014 г., най-скорошния период, за който има данни, 86% от децата в Хърватия с разведени родители, са били присъдени на майките си, според националната статистика.

Малко над три процента от децата двамата родители.

„Моят опит в службата за социална закрила и в съда [в Хърватия] е такъв, че не бих го пожелал дори и на най-лошия ми враг,“ каза Оливер Канич, основател на организация, представляваща бащите в Загреб, наречена Асоциация за равноправно родителство.

Kанич заяви, че решенията за попечителство изобилстват от двойни стандарти.

„Ако бащите имат работа, често биват упреквани, че са твърде заети да се грижат за децата,“ каза той. „Ако са безработни пък се не се възприемат като отговорни настойници.“

По думите му обаче майките, които работят не биват критикувани за това, а за тези, които са без работа, се смята, че разполагат с достатъчно време да се грижат за децата.

Съгласно съществуващото семейно право съвместното попечителство е възможно само ако и двамата родители са съгласни с това. Асоциацията за равноправно родителство предлага промени в законодателството, които ще позволят на съда да предоставят съвместни родителски права въз основа по искане само на единия родител.

„Не бих го пожелал дори и на най-лошия ми враг“

- Оливер Канич, основател на Асоциацията за равноправно родителство, за опита му със социалните работници

Според социалният психолог Бруно Симлеса проблемът се свежда до дълбоко-вкоренените нагласи към ролите на мъжа и жената.

„Преобладаващото мнение в Хърватия, но и в други страни от региона, е, че грижата за децата не е мъжка работа,“ каза той. „Хората вярват, че истинските мъже не ходят на училищните тържества на детето си. Истинските мъже печелят пари и дисциплинират децата си, когато е необходимо.“

 
Деян Висекруна, основател на асоциацията „Тата“, преглежда документи в офиса си в Белград. На бюрото му има купчина от 468 страници с предложения за реформиране на сръбското семейно право. Фотограф: Здравко Любас

Скандинавският модел

В Черна гора децата са присъдени на майките при 80% от разводите през 2016 г., сочат данни на националната статистика. За сравнение в около седем процента бащите получават попечителство, а още толкова попадат в съвместно попечителство, което е разрешено според черногорският закон.

Сръбското семейно право също признава съвместното попечителство, макар съдът рядко да го присъжда.

Сърбия няма централизиран регистър на бракоразводните дела, но проучване на съдебни решения на базираната в Белград група, защитава правата на бащите, наречена „Тата“, предполага, че майките получават родителските права в 95% от случаите на развод.

„Като общество, ние просто вярваме, че майката е родителят, който отговаря за отглеждането на децата,“ каза основателят на „Тата“ Деян Висекруна, добавяйки, че повечето хора смятат, че ролята на бащите се ограничава до това да прекарват известно време с децата и да плащат издръжка.

В офиса на „Тата“ в центъра на Белград телефонът на Висекруна звъни непрекъснато. Бащи търсят правен съвет, искат да си насрочат среща или просто да споделят болката си.

Вишекруна, 45-годишен бивш лекар, който също се е борил за попечителство на сина си, предлага успокоение и практически съвети. На бюрото му стои чаша с имената на децата, за чието попечителство бащите от „Тата“ се борят.

Работейки съвместно с адвокати, „Тата“ подготвя 468 страници от препоръки за реформиране на сръбското семейно право, включително начини за повишаване на ефикасността и справедливостта на делата за попечителство.

 
Йован, Сара, Никола, Ивана, Горан, Филип, Мария... Имена на деца, за чието попечителство се бори организацията, украсяват чаша в офиса на „Тата“ в Белград. Фотограф: Здравко Любас

„Скандинавия има различен подход,“ каза той. „Там практиката е децата да прекарват една седмица с майката, една седмица с бащата... С еманципацията на жените, шведите въвеждат този подход през 80-те години.

„В един момент, с развитието на темата за равенство между половете, те решават, че всички трябва да бъдат равни. Изравняват правата на мъжете и жените в ситуация на развод, като им дават същите права и задължения, дори и при отглеждането на децата“.

Босна няма организация, представляваща бащите, подобна на „Тата“ в Белград и на Асоциацията за равноправно родителство в Загреб.

Така Самир, чиято бивша съпруга отвежда децата им в Швеция, може да разчита на ограничена подкрепа, докато се опитва да свикне с живот без децата си.

„Обичам децата си, без значение дали са с майка си или с мен,“ каза той. „Като всеки родител в моето положение им желая най-доброто. Но фактът, че те не са с мен, не е мое решение.“

Здравко Любас е кореспондент на Дойче Веле, базиран в Сараево. Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация ERSTE, Фондация "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.