25 Oct 10

Косоварите се правят, че не забелязват лъжливи бракове в чужбина

Косовските албанци са все по-толерантни към мъже, които се развеждат с жените си, за да се оженят временно за чужденки и да придобият статут на западноевропейски граждани

от Йетон Муслиу
в Прищина, Печ, Скендерай, Белград и Щутгарт

Всеки път когато си ляга, Валбона, 35 годишна жена от Печ, западно Косово, поглежда към снимката от сватбата си от преди 13 години. До нея на кадъра е усмихнатият й съпруг.

Днес онзи момент е само спомен. Преди две години мъжът й се жени повторно за германка. Тя, майка на четири деца между четири и 11 години, не само знае за връзката му, но я и одобрява.

Това е защото Валбона не е всъщност разведена в очите нито на своето семейство, нито на общността си. Много косоварски албанци се развеждат с жените си по общо съгласие, за да заминат за западна Европа и да сключат брак, който би им позволил да получат жителство.

Те оставят децата си в Косово, за да могат да се представят за необвързани и бързо да се оженят. Веднъж получат ли постоянно жителство в Германия или друга страна от Европейския съюз, те се развеждат с вторите си жени и се връщат при първите, преселвайки семействата си на Запад.

Германия е популярна дестинация за косовари, търсещи чуждестранни жени, и паспорти от ЕС, защото там вече живее значителна общност от албански експатриати. Жените, с които тези косовски албанци се свързват на Запад вярват, че са намерили своя идеален, грижовен съпруг. Но получил веднъж постоянно жителство в страната – след пет години брак с гражданин на Германия, - той често иска развод.

Валбона е сигурна, че мъжът й ще направи същото: ще остави новата си жена след още три години и ще се върне в Косово да я отведе, заедно с децата, към нов живот в заможния Запад. “Разводът” беше труден, но и двамата знаехме каква е целта, и така беше малко по-лесно,” обяснява Валбона, която, в отсъствието на мъжа си, живее с децата си врата до врата с неговите братя. “Това е голяма саможертва, но я правя за по-доброто бъдеще – своето и на децата”.

Непозната за германската му жена, Валбона вече е прекарала една лятна ваканция с бившия си съпруг, завърнал се за целта в Косово.

Изгодата надделява над табутата

В миналото албанските семейства не са приемали толкова лесно разводите. Но табутата са позабравени сега, с откритието на косовските албанци колко полезни могат да бъдат разводът и повторният брак с чужденка в придобиването на документи за живот в Западна Европа.

Не всяка жена би била приемлива за втора съпруга, естествено. Втори брак с не-албанка няма стойност, ако тя няма гражданство в Европейския съюз. Но ако  причината за разводите на мъжете е такава, косоварите се правят, че не забелязват какво се случва.

Всеки месец бившият мъж на Валбона й праща пари, с които да издържа четирите деца. Те имат голяма стойност в толкова бедна страна като Косово, където 40 процента от населението е безработно и средната месечна заплата е едва около 200 евро.

Косоварите, преселили се в западноевропейски страни, пращат обратно удома 530 милиона евро всяка година. Тези приходи съставят около 13 процента от брутния вътрешен продукт според данни на Централната банка на Косово.

Сокол Хаволи, висш служител в банката казва, че 30% от домакинствата в Косово редовно получават пари от роднини, работещи в чужбина. На фона на икономическите трудности в страната много хора отчаяно искат да добият право да живеят и работят в западна Европа.

Но да получиш виза за ЕС е трудно. За разлика от други свои балкански съседи косоварите пътуват в шенгенската зона на ЕС само с визи. Засега отмяната на този режим не изглежда сигурна.

За косоварите е почти невъзможно да получат немско жителство, освен ако не са родени в Германия, или не влязат в страната като деца и не завършат училище там.

Но възрастните косовари, подобно на всички останали чужденци от страни извън ЕС, могат да искат статут на постоянно жителство в Германия, или  Niederlassungserlaubnis, ако са живяли законно в страната над пет години – обикновено на основание или на придобиване на образование, или сключен брак с германски гражданин.

Умножаване на разводите

В Косовската столица Прищина, с население от около 600 000 души, държавните служители са отбелязали 127 развода през 2007 г. Този брой може да изглежда нисък по европейски стандарти, но е висок за Косово.

Общинските чиновници в Прищина например, са записали само 36 развода пред 2003 г.

Успоредно с това браковете с чужденци също са се умножили, предимно с граждани от западни държави. През 2009 г. в архивите са записани 98 такива брака между косовски мъже и жени от Западна Европа.

Шефкет Букай , служител в общината признава, че знае за случаи, в които косовари са се женили обратно за първите си жени след развод с чуждестранните си партньори. Възможностите на чиновниците да съдят за мотивите, стоящи зад браковете, не са големи, признава той. 

Когато косовари искат да се оженят отново за жените си, двойката може просто да заяви, че между тях е настъпило помирение.

Но Букай казва, че ако служители изпитват съмнения в мотивите на сключвани между косовари и чужденки граждански бракове, те задават въпроси. Например един особено подозрителен случай е бил на мъж, сключващ брак с 15 години по-възрастна от него жена, спомня си той.

Този тип съюзи са практически неизвестни в патриархално Косово, където бракът с жена, по-възрастна от съпруга си с повече от десетилетие, нарушава всякакви традиции.

Но Букай казва, че в общината трудно намират основания да осуетят подобен брак. “Говорихме с тях и стигнахме до заключението, че не става дума за фиктивен брак,” казва той.

Самотни западно-европейки

Соня, германка от Щутгарт, е една от жертвите на косовски албанци, домогващи се до постоянно жителство в Германия чрез сключване на брак.

Сега на малко повече от 30 години, тя се е омъжила за албанец от Митровица, в северно Косово, преди 13 години.

Без работа и малко самотна, тя е пленена от добре изглеждащия, тъмнокос мъж, с няколко години по-възрастен от нея, който се запознава с нея в едно кафене в Щутгарт.

Тя нама никаква представа тогава, че този необвързан наглед мъж всъщност е сключил брак в Косово на 18 години, и се е развел малко преди да пристигне в Щутгарт. Тя също е в неведение, че той търси германска жена по причини, които нямат много общо с любовта.

Те скоро се венчават и Соня се хвърля да учи албански и да се адаптира към скромния начин на живот на една косовска домакиня, като например престава да напуска апартамента, за да ходи при приятели на кафе.“Станах по-албанка от албанките,” спомня си тя.

Необичайно за подобни случаи, мъжът на Соня не иска развод пет години по-късно. Вероятно защото по онова време те вече имат малко момче, което обърква плановете му. Съпругът й иска да си осигури правото само той да гледа детето, преди да се разведат.

В крайна сметка бракът им е разтрогнат едва преди две години, след като Соня се съгласява да остави сина си, тогава на осем години, на бившия си съпруг. Той скоро се жени отново за първата си жена и сега живее извън Шутдарт с нея и със сина, който има от Соня.

Соня не знае цялата история на своя брак, но някои косовски албанци, които живеят в съседство, са добре осведомени за тайните в миналото на бившия й мъж. 

Тя само знае, че той се е омъжил отново за “албанка, която няма никакви документи”. Продължава да вярва, че се е омъжила по любов и да не разбира какво се е объркало.

Традиции, отложени настрани

Много косовски албанци защитават практикуваните от мъжете отпътувания за чужбина с цел сключване на втори брак, с който да подобрят житейските си перспективи. Валдрин Ходжа, безработен 23-годишен мъж от Прищина, казва, че би направил същото, ако можеше.

“Бих обяснил на семейството си, че след като получа [европейски] документи ще се разведа с чуждестранната си жена и ще се оженя за косовско момиче,” доверява той.

Преди години само безплодието можеше да послужи като легитимен повод за разтрогване на бракове, казва 71-годишният Хамди Велиу  от Полак, село в централно Косово.

“Ако жената не може да зачене, тя имаше избор: да се разведе, или да остане,” обяснява той. 

“Но ако решеше да остане, трябваше да приеме, че мъжът й има нужда от втора жена. И ако приемеше това и останеше в същия дом, тя все така можеше да ръководи домакинството,” казва той.

“Днес ситуацията е много лоша,” неодобрително отбелязва Велиу и продължава с разказ за негов познат косовски мъж, който, притиснат от семейството на съпругата си, я отвел в Германия още преди да се разведе с втората си германска жена.

Той казва, че знае и за други подобни случаи, в които косовски съпруги живеят някъде из Германия, докато техните мъже все още са с вторите си жени някъде другаде из страната.

“Такива ситуации не стъпват на нашите традиции,” оплаква се той и казва, че притежанието на толкова важните документи за жителство в Европейския съюз дава на мъжете изключителен престиж в модерно Косово.

С тях мъж на около 40 години може да си избере едва ли не всяко от местните момичета, дори то да е с 20 години по-младо от него.
Такива мъже често се възползват от услугите на посредник, или на селския мач-мейкър, за да си намерят млада съпруга. 

Смаил Шатрадж , на 60 години от Лауша в централно Косово е изпълнявал тази роля често през годините.

“Сега повечето момичета предпочитат да живеят в чужбина и е много по-лесно да се уреди [когато мъжът има документи за жителство в ЕС],” казва той. Някога, в онези дни, добавя той, се подбираха двойки горе-долу на една възраст, които изглеждаше, че си подхождат. 

Днес най-важният фактор е дали бъдещият съпруг има нужните документи. “Хората оставят традициите настрана заради интересите си”, въздъхва той.

Всъщност смесените бракове, и особено тези, които целят да подобрят социалното и икономическото бъдеще на хората, не са нови сред косовари. 

Преди този тип женитби са правени в рамките на бивша Югославия. Обикновено косовски мъже са се женили за сръбкини – представители на най-силната тогава етническа група във Федерацията.

“Чрез брак в бивша Югославия човек можеше да получи престиж,” обяснява Антон Беришай, преподавател по социология в Университета в Прищина. 

Някои хора встъпваха в такива бракове и за да докажат своята лоялност към мултиетническата югославска идея, внимателно добавя той.

Важна разлика между онези бракове и сключваните сега в Германия е, че тогава мъжете не са имали причина да напускат жените си след определен период от време. Това са семейства, които често са се съхранявали, и са се премествали да живеят в столицата на Югославия, Белград.

Някои, като семейство Селимис, още живеят заедно. И докато един албанско-сръбски брак носи някакви социални предимства през 1960-те и 1970-те, сега, след разпада на Югославия и обявяването на независимост от страна на Косово, както и с влошаването на сръбскоалбанските връзки изобщо, ситуацията съвсем не е такава.

“Днес тези двойки са стигматизирани,” обяснява Нада Радушки, професор в белградския Център за изследване на демографията.

“Не морален или коректен”

Антон Беришай, преподавател по социология в Университета в Прищина е твърдо против браковете, сключвани от косовски мъже с чужденки с цел придобиване на постоянно жителство на Запад. 

“Двойният брак, в която едната страна не знае за цялостната картина, и в която семействата се преструват, че нищо не се е случило, е нехуманен, неморален и некоректен,” казва той.

Лидерите на всичките основни религии в Косово също категорично заклеймяват тази тенденция.

Повечето косовски албанци са мюсюлмани, но има и малка католическа общност. Свещениците и на двете религии считат брака за свещена територия. “Бракът е постоянен и няма граници, той е вечен,” казва Бедри Сила, имам от Скендерай в централно Косово. Според него така наречените “разводи”, извършвани главно с цел придобивка на документи, са подигравка, включително с вярата.

“Това са игри, които разбиват и семействата, и морала,” казва той, като цитира стихове от Корана. Подобни действия по никакъв начин не могат да бъдат оправдани от исляма, добавя той, независимо от перспективата за придобивки.

Възгледите му напълно съвпадат с тези на Дон Шан Зефи, католически свещеник в Прищина. “Тези бракове са морално, психологически и правно недопустими,” казва той.

“Жертвата си струва”

Въпреки това 40-годишният Агрон [video clip] смята, че целта да постигнеш европейската си мечта си струва компромиса с морала и традициите.

Той изработва надгробни плочи и живее с първата си жена в село на 30 км от Щутгарт, след като е преминал през дълъг и сложен процес на развод с втората си, германска жена, за да се ожени отново за първата си, косовска съпруга.

Агрон се опитва да не мисли за това, че е трябвало да остави жена си и децата си в Косово за пет години, докато е бил женен за германка. “Жертвата си струва, стига да не забравиш първата си жена и децата си в Косово,” настоява той.

“За мен животът тук е като в рая,” добавя той, като говори за малкото германско градче, където сега е домът му. За да стигнат до подобен “рай”, Валбона и четирите й деца, ще трябва да изчакат още поне три години.

В очакването си на нов живот в чужбина тя не се интересува от националността на чужденката, за която мъжът й сега е оженен – стига в крайна сметка това да я отведе на Запад.

“За мен това просто няма значение,” казва тя. “Лошите икономически условия ни принуждават да правим това”.

Тази статия е изработена в рамките на Балканска стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация “Робърт Бош” и фондация ЕРСТЕ, в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи, БМРР.

Talk about it!

blog comments powered by Disqus
1
lijevo
desno

Headlines