Жени търсят на изток утроби под наем

Проклятие на Балканите

В Балканските общества табуто срещу безплодието е особено силно. Тук “неспособността да заченеш и износиш е считана за абнормална”, казва българският психолог Яна Пачолова. “Ако хората научат за това, жената изпитва срам, понася презрителни погледи, негативно отношение, шушукане зад гърба, изолация и сочене с пръст от страна на обществото“. Страхът от безплодните жени в България е предаван от поколения. Фолклорът учи, че безплодието е проклятие и болест. Ако занаятчия докосне ялова жена, търговията му ще завехне. Младите жени също трябва да я избягват. Допрат ли се до нея, те застрашават собствената си плодовитост, тъй като бездетието е заразно. В традиционно патриархалните култури детето и раждането на деца легитимира позицията на жената и определя положението й в обществото, твърди Харалан Александров. “Стойността на една жена зависи от способността й да продължи рода,” казва той. “Трудно е са си представи човек ужаса, който един клан изпитва, когато една от жените в него не може да има деца,” отбелязва антропологът Антонина Желязкова. В някои райони на Балканите, включително в Косово, Македония и западна Румъния семейство с бездетна жена решават тази дилема, като й дават да отгледа като собствено дете това на роднина, казва Виолета Стан, детски психиатър в Тимишоара.  Но само при ромите неспособността на една жена да зачене може до доведе до анулиране на нейния брак. Сред общността на кардашите в България свекървата дори има правото да прогони безплодната си снаха.

Защо Украйна?

За жени, които искат да се изплъзнат от табуто на бездетността и които не желаят да осиновят дете, единственото решение е да намерят сурогатна майка, която да износи техните яйцеклетки до края на бременността.

За повечето правителства, обаче, сурогацията повдига сериозни етични въпроси, основно свързани с това на едни жени да им бъде заплащано, за да износят децата на други жени.

Затова нито една страна в Европейския съюз не позволява комерсиална сурогация и жените, които търсят утроба под наем, се насочват на изток – към Украйна, Русия, Грузия и Казахстан, и дори по-нататък, към Индия.

В Европейския съюз Австрия, Германия, Швеция, Франция, Унгария и Италия забраняват всякаква форма на сурогация – платена или не. Великобритания, Холандия, Белгия, Дания и Гърция я допускат, стига да не е извършвана на комерсиална основа.

Украинският закон, напротив, е най-либералният по отношение на сурогацията в Европа. Чл. 123.2 от украинския Семеен кодекс постановява, че жена може да получи финансова компенсация за износването на дете на други хора, и няма ограничения и за размера на заплащаните в тези случаи суми.

Законът също гарантира законовите права на биологичната майка по отношение на детето или децата, родени от утробата на сурогатната майка. Не се изисква нито процес на осиновяване, нито някакъв вид съдебно решение.

Цялата процедура се регламентира от подписан договор, между агенцията или клиниката, биологичната и сурогатната майки. С него сурогатната майка преотстъпва всичките права върху детето, което ще носи в утробата си. Само имената на биологичните родители се вписват в свидетелството за раждане.

Валери Зуркин, вицепрезидент на Украинската асоциация за репродуктивна медицина (УАРМ) казва, че всяка година в страната са в ход 150 до 200 платени цикъла на сурогатно майчинство.

Около половината от жените, наемащи утробите на тези украински сурогатни майки са чужденци, обикновено от Съединените щати, Великобритания, Франция, Швеция и Италия, но също и от балканските страни.

По-евтино в Киев

Законът не е единствената причина жени да търсят утроба под наем в Украйна. “Основната причина е.... цената,” посочва Марина Василиева, координатор за пациентите в “New Life”, център за сурогатно майчинство, който е отворил постоянен офис в Киев през март тази година.

МЦСМ в Харков първоначално предлага на Румяна цена от 21 760 евро за услугите си. . Таксите зависят от състоянието на яйчниците на биологичната майка и от това дали тя има нужда от сперма от донорска банка, или не. 

“New Life” в Киев изчислява офертите си в щатски долари. Цената му е по-висока – около $35 000 [26 000 евро], които включват донорска яйцеклетка.

Тези цени са приблизително три пъти по-малки от сумите, които човек би платил за подобна услуга в онези от Съединените щати, където е позволена комерсиалната сурогация – сред тях Флорида, Невада, Ню Хемпшир, Вирджиния и Калифорния.  

На жените, които отдават под наем утробите си, украинските агенции плащат от  $7,000 [5,080 евро] в Харков до $12,000 [около 8,700 евро] в Киев. 

В добавка биологичните родители се очаква да заплащат на сурогатните майки по 200 евро на месец издръжка, или около 1550 евро за целия период на бременност. “Те също заплащат медицинските разноски, свързани с наблюдението и хода на бременността,” казва Марина Василиева.

“Условията за нашите сурогатни майки са доста добри по украински стандарти,” обобщава тя, но подчертава че сурогатното майчинство не е някакъв кратък път към благоденствието.

Един едностаен апартамент в столицата Киев струва около  $80,000 [около 58,000 евро]. Марина Василиева отбелязва, че това е поне шест пъти колкото средната такса, получавана за сурогатно майчинство. 

От друга страна украинските закони не налагат ограничения за броя на сурогатните бременности, които една жена може да изнесе. Дори и последната финансова криза да е увеличила броя на желаещите да станат сурогатни майки, те си остават поне частично мотивирани от алтруизъм, настоява тя.

Наемането на кандидати за сурогатни майки се прави основно чрез интернет и от местни представители на агенцията “New Life”, които работят в различни райони на Украйна.

„Във всеки един момент базата ни данни съдържа между 20 и 25 кандидатки, всичките – с поне едно вече родено, тяхно собствено дете,“ казва Марина Василиева. „Сред тях има жени със гимназиално и техническо образование, а също и студентки и такива с университетски дипломи“.

Освен нивото на образование, профилът на кандидатите в базата данни описва техните височина, тегло, професия и работа. Окончателната селекция се прави от психолог.

Прекалено скъпо за Балканите

Въпреки че цените в Украйна са значително по-ниски от тези в Съединените щати, те далече надхвърлят възможностите на повечето хора на Балканите. Услугата е прекалено скъпа за Ани Димова, крехка на вид млада жена от Асеновград в България.

Медицински причини да се прибягва до сурогация

1.Хистеректомия Данни от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз  сочат, че всяка година средно 120 от 100 000 жени в ЕС са подложени на хистеректомия – отстраняване на матката или други репродуктивни органи. 2.Синдромът Майер-Рокитански-Кустер-Хаузер означава случаите, в които жени са родени или с отсъстваща, или с недоразвита матка.  3.Редки заболявания при жените, от типа на:•множествена склероза;•заболяване на ендометриума [вътрешните тъкани] на матката; •сърдечна, бъбречна или друг вид недостатъчност;•трансплантирани органи;•някои видове ракови заболявания.

Тя още си спомня за шока, когато като тийнейджър е научила, че никога няма да може да забременее. “В началото родителите ми криеха от мен,” казва тя. “Бях на 14. След първия преглед в болницата излязох и ги изчаках в колата. Майка ми си дойде разревана”.

Макар да изглежда слънчев човек, Ани Димова казва, че не минават и няколко дни без да се сети, че не може да има свое собствено дете. “Мислех да отида някъде, където е разрешена сурогацията, но цените са много високи”, казва тя. “Те не са за хора като нас. В Украйна трябва да имаш приготвени поне 50 000 лева спестявания”.

Ани Димова разказва, че като научила историята й, нейният бивш началник Димитрина Попова й предложила да износи дете за нея – ако законът за сурогация в България се промени така, че да го разреши.

36-годишната Димитрина Попова има две деца и казва, че когато за първи път казала на своята дъщеря, тинейджър, за намеренията си, нейната реакция била “Ти си луда!” Така или иначе, тя не може да направи нищо за Ани Димова в момента. България забранява всички форми на сурогацията от 2007 г насам.

Отчаяна от високите цени на такава услуга в чужбина и от забраните в България, през декември 2009 г. Ани Димова иска среща с Калина Крумова, български депутат, и я моли за нов дебат, който да доведе поне до частично вдигане на съществуващата забрана върху сурогацията.

Калина Крумова действително повдига въпроса сред колегите си депутати и в обществото през март 2010 г.

Повишеният обществен интерес към темата води до призиви, подкрепени както от медицински, така и от правни експерти – да се либерализира съществуващото забранително законодателство по отношение на сурогацията, когато в нея няма участие на комерсиален елемент.

В момента Калина Крумова и екип от специалисти изработват предложение за промени в съществуващите разпоредби.

Радина Велчева, оглавяваща фондацията “Искам бебе” подкрепя частичното снемане на забраната в сегашния закон. “Ще се възползват само омъжени жени между 18 и 43 г., за които износването на дете е доказано невъзможно” казва тя.

Сурогатните майки няма да получават възнаграждение, но съдът би трябвало да одобри покриването на известни техни разходи, като например медицински разноски, храна, дрехи и психологическа помощ. Те би трябвало да се заплащат от биологичните родители.

Но в България се дочуват и притеснения от вдигането на забраната за сурогация. Фани Давидова, правен експерт на неправителствената Програма за достъп до информация предупреждава, че не бива да се бърза с такива промени.

Самата  пишеща по въпроси на осиновяването, и осиновила момче през 2006 г., тя смята, че бездетните родители следва първо да се оглеждат за други възможности, от типа на осиновяване и попечителство.

Толина Младенова от София казва, че тя също би станала сурогатна майка, ако това беше разрешено от закона. На възраст около 40 години и финансово обезпечена, тя разказва как е казала на двете си деца, че би искала “да даде за малко коремчето си на друга майка, която много иска да има дете”. 

“Те бяха малко стреснати,” добавя тя. “Попитаха какво ще стане с бебето. Аз им казах, че то няма да е наше. “Ние ще го гледаме в корема на мама и след това ще го дадем”.

Андреа Парву обяснява защо е поискала да даде под наем утробата си. Интервюто е взето на 23 юни 2010 г

Въпрос: Бихте ли се представили? Отговор: “Аз съм на 25, омъжена, имам малко момиченце. Живея в Брашов, завършила съм професионално училище за килимарство и веднага след това започнах работа. Тогава бях на 17. Омъжих се на 22”. Въпрос: А мъжът ви? Отговор: Той работи в поддръжката на отоплителни инсталации в Букурещ и Питещ. Връща се веднъж на седмица, когато работи в Букурещ, и всяка вечер, ако е Питещ. Въпрос: Как се оправяте финансово? Отговор: В това отношение ситуацията не е много добра. Мъжът ми получава по-добра заплата от моята. Но аз искам да направя това [да стана сурогатна майка] за да помогна. Не ме разбирайте погрешно. Има много семейства, които не могат да имат деца. Така или иначе, мотивите ми са много. Въпрос: Познавате ли някои такива семейства? Отговор: Лично – не, но съм се запознавала с някои от тях в интернет и съм виждала други по телевизията. Въпрос: Кога ви хрумна да станете сурогатна майка? Отговор: Беше през декември миналата година, или през януари 2010. Четох за една телевизионна звезда, която казваше, че има проблеми да износи дете и търси сурогатна майка. В интернет има много кандидати да станат сурогатни майки, не съм само аз. Въпрос: А какъв е вашият личен могив да искате да станете такава? Отговор: Да помогна на някой, който не може да има деца. И, разбира се, [бих го направила] и заради парите. Въпрос: Обсъждали ли сте с адвокати дали това е законно?Отговор: Научих много от интернет, че тя [сурогацията] е законна. Аз износвам тяхното дете. Техни клетки са имплантирани в мен. Детето получава сертификат от мое име и от името на бащата, не на мъжа ми. Следва процедура на осиновяване. Аз трябва да се откажа от детето и да го отстъпя на биологичната му майка, която трябва да го осинови. Въпрос: А какво мисли мъжът ви за това? Отговор: Той е съгласен и ме подкрепя. Не бих го направила против волята му... Съветвам се с него за всяка стъпка. Въпрос: Какво точно поискахте в предложението си да станете сурогатна майка? Отговор: Да ми помогнат, в замяна. Аз им помагам да се сдобият с дете, а те на мен – финансово. Вестниците преувеличиха и казаха, че съм поискала 27 000 евро, но това не е вярно. Нищо подобно не съм искала. Аз не съм жена с необосновани искания. Въпрос: Какви отговори получихте на предложението си?Отговор: След като статията излезе в Ziarul de Brasov и по телевизията, никой не ме е търсил – нито за сурогация, нито за друга информация. Имам чувството, че Румъния не е готова за това и че това е възможност само за чужденци. Въпрос: Кога за първи път публикувахте обявята си? Отговор: През март. Съпругът ми и аз започнахме да мислим за това от януари, но мина време преди да решим. Интересувах се от законовата страна на нещата. Въпрос: След като публикувахте съобщението си, не сте получавали никакви обаждания от Румъния? Отговор: Не, никакви. Въпрос: А каква беше реакцията на хората около вас? Отговор: Много ме критикуваха. Някои колеги и приятели ме подкрепяха, но имаше и такива, които казваха, че не съм в ред. Въпрос: Съжалявате ли за това, че сте казали „Искам да стана сурогатна майка?“Отговор: Не.

В Румъния сурогацията не е незаконна. Андреа Парву, прочела в таблоидeн вестник статия, според която телевизионна звезда търси сурогатна майка, публикува през март 2010 г. обява, заявявайки желанието си да даде под наем утробата си.

“Исках да помогна на някой, който не може да има деца. И, разбира се, [да го направя] за пари,” казва Парву, която има три-годишна дъщеря и живее в Брашов. Тя се превръща в обект на интерес от страна на пресата и телевизията но, за нейно учудване, никой не откликва на поканата й.

“Имам чувството, че Румъния още не е готова за това,” казва тя. Според нея хората се страхуват от открит отговор на обявата й, след като тя е придобила такава публичност.

Забрани на Балканите

Под влиянието на общия си интерес към европейска интеграция балканските страни налагат забрани върху сурогацията. В Сърбия, която се стреми към членство в Европейския съюз, краткият дебат за нейната регулация завърши с налагането на пълна забрана в началото на 2010 г. „Имаше опасения, че може да се стигне до комерсиализация”, казва работещата в Белград Мима Фазлагич, гинеколог. 

Кандидатът за членство в ЕС Хърватия също забрани сурогацията с нов закон за зачеването по медицински път от 2009 г.

Преди България да забрани сурогацията през 2007 г., в страната нямаше закон за репродуктивната медицина и през 1990-те бяха извършени няколко десетки такива процедури, разказва д-р Павлета Табакова. Тя е извършила няколко сурогатни раждания в София в частната си клиника, преди въвеждането на забраната.

Първата сурогатна бременност, която тя ръководи, завършва с раждането на близнаци в началото на 1990те.

Биологичната майка е жена, останала без матка, но предоставила яйцеклетки, обяснява Павлета Табакова.
“Тя беше журналист,” добавя тя. “въпреки, че в първите години не се стесняваше да говори публично, днес отказва. Имала съм дори случай, където, свекърва износи детето на снаха си”. 

Отсъствието на законодателство, регламентиращо сурогацията в Македония, Черна гора и Босна означава, че жените, които търсят сурогатни майки в тези страни, попадат в законово неясна ситуация.

В Румъния, която се присъедини към ЕС заедно с България през 2007 г., също няма закон, регулиращ този проблем. През 2005 г. румънският парламент одобри проектозакон за репродуктивна медицина, който щеше да разреши не-комерсиалната сурогация, но той беше отхвърлен от президента Траян Бъсеску.

Сурогатните раждания обаче не са непознати в Румъния. Първият известен такъв случай е от 1998 г. в клиниката “Бега” в Тимишоара, западна Румъния.

“Детето се казваше Даниел,” казва д-р Йон Мунтеану , който по онова време е ръководил клиниката. До 2004 г. Той асистира на 15 процедури на сурогация. Но вече възрастен, оттогава той не е извършвал подобни манипулации, нито пък в страната са отваряли други клиники предлагащи сурогация.

Едва някои от пациентите на д-р Мунтеану добиват публичност. Една от първите е Ливия Килиан, чийто син, Кристиан, сега на 12, е роден от сурогатна майка в клиниката.

Докато Кристиан е още малък, Килиан позира с него на снимка, публикувана няколко години по-късно, през 2004 г., във в. Banateanul. Но днес тя предпочита да пази мълчание.

Според българския социален антрополог Харалан Александров днес климатът е по-консервативен по отношение на сурогацията. Мълчанието, което обвива въпроса, отразява силата на патриархалните ценности в региона.

“За страданието не се говори,” казва той. “В това няма някаква зла умисъл. Просто така  функционира културата ни”. 

Във Варна, след няколко седмици онлайн-кореспонденция с клиниката в Украйна, Румяна Ненчева е обратно в изходна позиция. Лекарите от клиниката в Харков са стигнали до заключението, че яйчниковият й резерв е почти изтощен. Клиниката не е сигурна, че тялото й може да произведе функционираща яйцеклетка, и затова е взето решение тя да не бъде приета за пациент. Тя не знае какво да предприеме от тук нататък.

Ани Димова обмисля да се премести в страна, където сурогацията е разрешена. За съществуващата в България забрана тя казва: “Дори не искам да мисля, че сурогацията ще е забранена завинаги”.